Как ни вреди мръсния въздух?

Замърсяването на въздуха е изключително сериозен здравословен проблем, който засяга абсолютно всеки. Хиляди българи умират от преждевременна смърт в следствие на болести, причинени от мръсния въздух, а много други остават с трайни увреждания. Още по-притеснително е, че замърсяването влияе най-негативно на и без това уязвимите групи на децата, възрастните и хората с хронични болести.

Щетите, които мръсният въздух нанася, обхващат широк диапазон от различни болести – различни видове рак, дихателни и сърдечно-съдови болести, мултиорганни увреждания. Редица изследвания намират връзка между замърсяването и увреждания на репродуктивната система, както и между замърсяването и преждевременни раждания, аборти или раждания с твърде ниско тегло на бебето. Няма човек нестрадащ пряко или косвено от последствията на замърсяването. 

Въздухът е кондензатор от различни частици, а фините прахови частици са изключително вредни. По-големите, които са от 5 до 10 микрона, се отлагат в горните дихателни пътища – трахеята и големите бронхи. Част от тях може да се издишат, друга част да се изкашлят. При здравия човек тези частици предизвикват кашлица. Известно е, че тя е защитен механизъм на организма, който се мъчи да изчисти дихателното дърво от попадналите в него токсини. Частиците от 2 до 5 микрона са средните, под 2 микрона са фините, а ултрафините са под 1 микрон. Те са най-малките и могат да попаднат в кръвта. Когато се вдишат, в белия дроб се извършва дифузия и тези ултрафини частици попадат в кръвта и могат да достигнат до сърцето и до мозъка. Затова се смята, че мръсният въздух причинява инфаркти и инсулти.

През последните години дерматолозите наблюдават какви са промените в здравето на хората, които редовно са били излагани на изгорели газове и фини прахови частици. Резултатите показват, че живеещите в среда със силно замърсен въздух страдат повече от хронични възпаления на кожата и от повече нежелани възрастови изменения (например старчески петна). Като една мека и гъвкава защитна бариера, която обгражда тъканите, човешката кожа е достатъчно порьозна, за да попива влагата, да абсорбира лекарствата и да отделя себум, естетсвената защитна мазнина. Но същата тази особеност я прави и уязвима към агресорите от околната среда. От десетилетия знаем, че UV-лъчите на слънцето причиняват преждевременно стареене и повишават риска от поява на рак на кожата. Но отскоро се провеждат научни изследвания, разкриващи сериозните вреди за епидермиса, причинени от замърсители на въздуха, пестициди и други химически субстанции, характерни за света на съвременния човек. Учените считат, че проблемът е много сериозен, тъй като вредите от т. нар. „екологични стресови фактори” не се ограничават само върху самата кожа. Замърсителите и химикалите, които преминават през нея, понякога водят до локални кожни раздразнения, екземи и др.

Замърсяването на въздуха е местен, общоевропейски и междуконтинентален проблем. Замърсителите на въздуха, отделени в една държава, могат да бъдат пренесени в атмосферата, което влошава качеството на въздуха на други места.

По всеобщо признание днес фините праховите частици, азотния диоксид и озонът в близост до земната повърхност са трите замърсителя, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве. Излагането на тези замърсители редовно или при върхови концентрации упражнява различно по своята сериозност въздействие ― от смущения на дихателната система до преждевременна смърт. Около 90% от градското население на Европа са изложени на замърсители в концентрации, по-високи от нивата на качеството на въздуха, считани за вредни за здравето. Например фините прахови частици (PM2.5) във въздуха намаляват очакваната продължителност на живота в ЕС с повече от 8 месеца. Бензо(а)пирен е канцерогенен замърсител, пораждащ нарастваща загриженост, с концентрация над прага, определен за защита на човешкото здраве, в няколко градски района, особено в Централна и Източна Европа.

• Подкиселяването значително намаля от 1990 до 2010 г. в чувствителните екосистемни зони на Европа, изложени на киселинно отлагане от съединения с наднормено съдържание на сяра и азот.
• Еутрофикацията ― екологичен проблем, причинен от въвеждането на прекалено много хранителни вещества в екосистемите, отбеляза по-малък напредък. Зоната на чувствителните екосистеми, засегнати от прекомерното съдържание на азот в атмосферата, намаля твърде малко през периода 1990―2010 г.
• При излагане на високи концентрации на озон се причиняват щети на селскостопанските култури. Повечето култури са изложени на концентрации на озон, които надхвърлят дългосрочната цел на ЕС, имаща за цел да защити растителността. Тук се включва по-специално значителна част от селскостопанските райони, преди всичко в Южна, Централна и Източна Европа.